Тюленово

Скалистите брегове северно и южно от с. Тюленово, заедно с прилежащата степ и морска акватория, представляват части от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, под наименование “Калиакра” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Комплекс Калиакра” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. На север зоната започва от н. Шабла, продължава към н. Калиакра в община Каварна и стига до община Балчик. Съставлява се от много видове местообитания – широколистни гори, степи и сухи карстови пасища, морски клифове и скалисти брегове, морски заливи и характерни крайбрежни морски съобщества.

Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина от 5-6 м. до 40-50 м, с пещери и скални ниши. Тя е клифова с общо направление север-юг/юг-запад.

Разположени на един от двата първостепенни водни пътища в Европа, тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.

Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига.

Брегът при с. Тюленово предствлява комплекс от рифове, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, неблагоустроени пещери и подводни или частично подводни морски пещери. В подводната част на клифовите скали се развиват главно литофилни бентосни съобщества, доминирани от морски водорасли. Растителността на крайморските скали, които се мокрят от солените пръски на прибоя, е богата на специфични, включително и ендемични видове и има висока консервационна стойност.

Пещерите са разнообразни. Особенна ценност представляват тези, които са в зоната на прибоя.

На север от Тюленово, в скалния бряг, са разположени няколко пещерни колонии. Най-големите пещери от Калъчкьойската колония са “Овчата пещера” и “Пробитата пещера”. В “Стълбената пещера” се влиза по 11 всечени в стената стълби. Тя е лесно достъпна, но част от нея е срутена.

Южно от Тюленово се намират множество пещери, разположени в скалите, повечето високо над брега, достъпни чрез хлъзгави пътеки, или по вода. В пещерата ”Халкана” са намерени 16 казана, изкуствено вкопани в пода. Пещерата “Мечата маара” е разположена на самото море. Висока е 4 м и е дълга 126 м. Морето навлиза в нея и в дъното и се образува пясъчен плаж. Кубето й е правоъгълно. Достъпна е единствено откъм морето.

Понто-Сарматските степи представляват местообитанието с най-голяма природозащитна стойност край Тюленово. В тревните съобщества доминират житни треви, сред които има места с по-малко растителност, главно лишеи и мъхове. Защитен вид е теснолистият божур.

Районът около Тюленово е част от орнитологично важно място «Калиакра» – единственото в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. 237 са установените видове птици, като за 96 се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за билогичното разнообразие. Мястото се обитава от характерни степни видове – сивоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулига, 4 вида каменарчета, розов скорец. Скалистите морски брегове служат за местообитание на единствената в България колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др.

Изключително е значението на територията по време на миграция, тъй като е разположена на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над района всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол  и царски орел. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове, често мигриращите птици – основно щъркели и блатари – кацат и през деня, а грабливите птици се задържат, за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. За да избегнат морето по пътя си на юг, в района спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня.

В района зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и се хранят в нивите във вътрешността. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска.