ШАБЛЕНСКА ТУЗЛА

 

Шабленска тузла е естествена бракична лагуна с открита водна площ 24.4 ха. Водоемът е отделен от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0.004.

Шабленска тузла е изключително важен обект в природозащитно отношение. Влажната зона е част от Шабленския езерен компекс, включен в списъка на BirdLife International – Орнитологично важните места /ОВМ/ в Европа и Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700. Езеро “Шабленска тузла” заедно със ЗМ “Шабленско езеро”, прилежащите земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименования “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят.

Разположени на един от двата първостепенни водни пътища в Европа, тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.

Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига.

Това е един от най-важните водоеми по северното българско Черноморие, където спират за почивка при миграцията си големи ята от дъждосвирцови птици – общо 28 вида, образуващи струпвания от стотици индивиди. През територията на тузлата мигрират 16 вида чайки и рибарки, които понякога достигат до няколко хиляди екземпляра. 7 вида чаплови птици използват водоема за почивка, а миграционните канали на 27 вида пойни птици преминават ежегодно през територията на обекта. В комплекса могат да се наблюдават представители и на световнозастрашения малък корморан.

За гъскоподобните птици Шабленска тузла има основно значение както през миграционния период, така и през зимния. 25 вида водоплаващи са отбелязани на територията на тузлата, като особено важни са представителите на 3 световно застрашени вида – тръноопашата потапница – до 3 екземпляра, белоока потапница – до 88 екземпляра, червеногуша гъска – до 7300 екземпляра. За белооката потапница   тузлата е водоемът с най-високи концентрации по северното Черноморие през миграциите.

През зимните месеци немият лебед образува струпвания до 300 екземпляра, с което тузлата се оформя като едно от най-важните зимовища на този вид в България.

Въпреки малките си размери, Шабленска тузла ежегодно приема през пролетните, есенните и зимните месеци концентрации от над 20 000 водоплаващи птици. Численостите на немия лебед, голямата белочела гъска и червеногушата гъска покриват праговите концентрации на Рамсарската конвенция.

Освен за птиците тази малка по площ влажна зона има подчертана роля и за опазването на други ценни представители на фауната, каквито са сирийската чесновница и видрата.

Значимостта на обекта в консервационно значение се допълва от някои специфични растителни съобщества и установените 13 вида редки и застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на България.

Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Запасите от лечебна кал възлизат на около 200 000 тона.